Жив плет
Изграждане и поддръжка на жив плет. Видове дървета и храсти подходящи за живи плетове и зелени стени и огради.
Живи плетове се наричат гъсти линейни насаждения от храсти или дървета, които най често периодично се подрязват като имат едновременно защитни и декоративни функции. Те са с широко приложение за ограждането на частни и обществени имоти, училища, детски градини, стопански дворове, паркови и други зелени площи.
Израза жив плет е станал синоним на зелена стена (ограда) от вида Птиче грозде /Ligustrum sp./, а всъщност той може да е много по различен и разнообразен. В практиката най – често те се изграждат и поддържат плетове с височина от 0,5 до 2.0 м. Също така често се изграждат и използват и ниски бордюрни плетове, и по рядко живи стени с височина до 5.0 м.
ВИДОВЕ ЖИВИ ПЛЕТОВЕ И ПОДХОДЯЩИ ЗА ТЯХ РАСТЕНИЯ
Основните деления са на: порязани и свободно растящи, ниски, средно високи и високи, вечнозелени и цъфтящи живи плетове. Естествено различните видове плетове могат и да комбинират. Така са много по ефектни и се създава една живописна композиция във височина, широчина, текстура и цвят.









Оформени живи плетове
Тук се използват гъсто разклонени и добре облистени дървета и храсти, които понасят резитба и се сгъстяват допълнително след нея. С тях се създават различни геометрични форми , стени и огради
Ниски живи плетове
Това са храсти, които се поддържат на височина до 50 см. Използват се като декоративни бордюри, за подчертаване и за отделяне на цветни фигури и алеи. Подходящи видове са вечнозелените – Лоницера (Lonicera pileata), Котонеастър (Cotoneaster), Фортунов евонимус – euonymus fortunei ’emerald & gold, Хебе (Hebe), , Чемшир (Buxus), Смрика ( Juniperus squamata ‘Blue Carpet’, Juniperus chinensis ‘Old Gold’ ) , бавно растящи кълбовидни туи ( Thuja occidentalis ‘Danica)’, и цъфтящите – Японска Спирея (Spiraea japonica), Лавандула (Lavandula) и др.
Средно високи живи плетове
Това са храсти, които се поддържат на височина от 50 см. до 200 см. Използват се като зелени огради и паравани за разделяне на пространството, изолация, защита или декорация. Подходящи растения са иглолистни видове – колоновидни и кълбовидни туи (Thuja occidentalis smaragd, Thuja orientalis autea nana, Thuja occidentalis ‘Tiny Tim’, Thuja occidentalis ‘Little Champion’, Thuja occidentalis ‘Golden Globe’ и др ), Лъжекипарис (Chamaecyparis sp.), Колоновидни хвойни, ( Juniperus scopulorum blue arrow.), Тис (Taxus baccata), `широколистни вечнозелени – Птиче грозде (Ligustrum ovalifolium), Лавровишна (Prunus laurocerasus), Фотиния (Photinia fraseri Red Robin ), пираканта ( Pyracantha coccinea ) , Японски евонимус ( Euonymus japonica ), цъфтящи храсти – Японска дюла ( Cydonia japonica ), Форзиция (Forsythia x intermedia), Хибискус/Дървовидна ружа (Hibiscus syriacus), Филаделфус (Philadelphus coronarius), листно декоративни храсти – Физокарпус (Physocarpus Opulifolius Diablo ), Кисел трън (Berberis thunbergii) и др.
Високи живи плетове
Това са така наречените зелени стени. височината им е от 2 м. до 5 м., а понякога и повече. Иглолистни дървета подходящи за целта са – Лейланди (Cupressocyparis leylandii ) – най бързо растящото и най често използвано за високи огради, Кипарис (Cupressus), Туя (Thuja occidentalis Brabant, Thuja plicata ), някои смърчове (Picea sp.), широколистни дървета – пирамидален Дъб ( Quercus robur ‘Fastigiata’ ), обикновен габър и пирамидален Габър (Carpinus betulus Fastigiata), Глог (Crataegus monogina), тази височина могат да достигнат и вечнозелените широколистни храсти – Лавровишна (Prunus laurocerasus) и пираканта (Pyracantha coccinea)
Свободно растящи живи плетове.
Това са едноредово засадени красиво цъфтящи храсти, за които не е необходимо да се полагат грижи за резитба. Те се оставят да растат свободно, като се изрязват само много избуели клонки. Използват се в парковете и уличното озеленяване като се използват по устойчиви и по високи растения . Подходящи за това видове са Люляк (Syringa vulgaris), Форзиция (Forsythia x intermedia), Дойция (Deutzia gracilis), Майски сняг (Spirea x vanhouteii),, Хибискус/Ружа (Hibiscus syriacus), Филаделфус (Philadelphus coronarius), Аморфа (Amorpha fruticosa), Глог (Crataegus monogina) и др. Повечето от видовете за оформен жив плет могат да се засаждат и като свободно растящ, но трябва да се увеличи разстоянието между растенията.
Зелени стени могат да се изграждат и от катерливи растения и увивни храсти. За целта първо се изгражда опора от дървени или метални решетки. Подходящи увивни храсти са декоративната / дива / Лоза (Parthenocissus sp.), Бръшлян (Hedera), Глициния (Wistеria chinensis). текома ( Campsis radicans) и др.
ИЗГРАЖДАНЕ И ГРИЖА НА ЖИВИТЕ ПЛЕТОВЕ
Избора на видът на живият плет е важен за функционалното оформяне на един двор или градина Като трябва освен с нашите изисквания към дизайна, да е съобразен с условията на средата. Затова трябва да първо да определим микро климатичните особености на мястото на живия плет. На база на това избираме дървета и храсти за по топли или по студени места, за сенчести или слънчеви и др ,
Засаждане на жив плет.
За своето нормално развитие живите плетове изискват и рохки плодородни почви. Най често храстите се засаждат в предварително подготвена траншея / канал. Траншеята е добре да е поне с на половина по дълбока и по широка от големината на саксиите или балите на растенията. Така се осигурява повече пространство за корените, а и по лесно се спазват желаните линии. Храстите се поставят върху предварително поставен пласт от обогатена и рохка почва, така че началото на стеблата на растения да са съобразени с нивото на терена После зариваме всичко със същата рока почва, старателно утъпкваме и поливаме обилно. Важно е поливането да е редовно особено в началния период.
Повечето видове се засаждат като се поставят в канала едноредово от 2 до 5 броя за линеен метър. За ниските живи плетове и по малките растения от средно високите броя е 4, 5 за метър, за по големите храсти може да засадим по 3, 4 броя за метър, за по големите иглолистни форми като примерно туите поставяме 2 броя на метър,а за по едро размерните растения разстоянието между тях е 80 – 120 см. Двуредово се засаждат основно по малки храсти, поради това че трябва да засадим по голям брой на метър или когато искаме да получим по бърз и масивен ефект. Това се налага най често при птичето грозде като при него се засаждат от 6 до 10 броя за метър. За двуредово засаждане храстите се поставят в траншеята в 2 линии отдалечени една от друга на поне 30 см, а растенията в двете линии се разполагат шахматно едно на друго . Когато се засаждат плетове близо да стени е добре да има поне 40 см отстояние от стената, а за по големи растения и повече.
Резитба и грижи за живия плет.
След като вече е засаден живия плет трябва редовно да се оформя. Чрез резитбата той се сгъстява и по – бързо придобива желана форма, която трябва да се поддържа. Ако плета е от цъфтящи храсти, за да имаме цветна зелена стена, то е добре резитбата да е съобразена с времето им на цъфтеж, веднага след прецъфтяването и до началото на август.. Височината на резитбите постепенно се увеличава докато достигнем желания размер. Така всяка следваща резитба се прави на около 10 см от предната. Когато достигнем повърхността която искаме следващите резитби се правят плътно над предните. Когато позволяваме на плета да прерастне, трябва да премахваме голяма част от клоните и така растенията губят сили.
Освен резитбите е важно редовно да подхранваме / торим /, поливаме и окопаваме, а също така трябва да се почистват мъртвите листа във вътрешността на плета и по земята, защото във тях се развиват болести и неприятели.