Декоративни растения

Пролетни цветя

Градински храсти и цветя цъфтящи през пролетта

С появата на първите цветове в градината разбираме, че пролетта чука на вратата. Първите цветя символ на пролетта без съмнение са кокичето и минзухара.  Те са като обещание, че зимата си отива и светът отново ще стане по – шарен, слънчев и ароматен.

Списъкът с всички пролетни цветя е много дълъг и тук че разгледаме по разпространените представители в следните групи: многогодишни пиренни цветя и декоративни храсти:, луковични и едногодишни цветя.

Многогодишни пиренни цветя

Първата голяма група от пролетно цъфтящите са пиренните цъфтящи цветя. Тези растения са многогодишни, но през зимата губят надземната си част, а на пролет пищно избуяват и цъфтят. Основните ангажименти към тях освен поливането и плевенето са свързани с периодичното разделяне на туфите им и с изрязването на листната маса, след като пожълтее. Добре е многогодишните  цветя да се комбинират в групи, които да редуват периодите си на цъфтеж, за да се постигне декоративен ефект през целия сезон. Вижте някои от тях:

Аубриета – Aubrieta sp.

Аубриета

Аубриетата е многогодишно зимоустойчиво тревисто растение. Листата са дребни, гъсто разположени по полегналите силно разклонени стъбла. Растението цъфти обилно през април с бели, розови, червени или виолетови цветове. Височината по време на цъфтеж е около 15-20 см.

Арабис – Arabis alpina

Арабис

Арабиса е многогодишно тревисто растение естествено разпространено у нас. Листата при основата са синкаво зелено, дребни, продълговато обратно яйцевидни, едро остро назъбени към основата с къса дръжка и покрити с власинки. А тези по стъблото са ланцетни, обхващащи стъблото, като образуват ушички. Растението цъфти обилно през март с бели дребни цветове.

Аюга / Срещниче  –  Ajuga sp.

Аюга

Аюгата е многогодишно тревисто растение естествено разпространено у нас. Полу вечнозелено растение, което расте на туфи с плитко силно разклонено коренище. Листата  са синкаво зелени, пъстри, червеникави, или с пурпурен оттенък, дребни, яйцевидни, с вълнообразна периферия. Растението цъфти обилно през май с едри класовидни съцветия. Цветове са сини. Размножава се чрез разделяне на растението и семена.

Камбанка далматинска –  Campanula portenschlagiana (muralis)

Камбанка

Далматинската камбанката е ниско многогодишно тревисто растение, което расте на ефектни гъсти туфи. Листата са зелени,  дребни, но не малки,около 2 см. сърцевидни и назъбени по периферията. Растението започва да цъфти продължително през май с красиви сини и виолетови камбанки. Размножава се чрез разделяне на растението и семена.

Кандилка (Aquilegia sp.)

Кандилка

Кандилката е богат на форми вид, който често се използва в градината. Може да ги срещнете в бели, розови, жълти, лилави цветове, със или без шпори. Кандилките, цъфтят в края на пролетта и в началото на лятото  май-юни. Развиват се успешно на слънчеви места, а още по-добре на лека полусянка и са сравнително непретенциозни към почвените условия. Изрязвайте прецъфтелите цветове, за да си осигурите продължителен цъфтеж, при някои видове дори до ранна есен. Много лесно се размножават сами от семена и превземат територия. За целта през есента оставете цветните лехи почистени от плевели и с рохкава почва, на пролет просто изчакайте с подготовката на почвата и когато разпознаете младите растения. почистете всичко като оставите само тях.

Перуника – ирис (Iris sp.)

Ириси

Ирисът е цвете символ на любовта, победата, на градове, държави и царе, като се свързва с много предания и митове.  Богати на форми, размери и цветове, Ирисите се срещат във всяка градина. Най – популярни са сините и жълти високи сортове, но все по-често се използват и ниски такива. Подходящи за групови насаждения, покрай водни ефекти и алпинеуми. Според вида си издържат на сухи и блатисти местности. Кореновата им системна е по-често коренище. Лесно се размножава с разделяне. Цъфти продължително и ефектно през април, но вече са създадени сортове, които имат и вторичен цъфтеж. Лесен за отглеждане вид, които добре се развива в нашите климатични условия без много грижи.

Момина сълза (Convallaria majalis)

Момина сълза

Момината сълза е едно от малкото цветя които виреят на много добре на сенчести места и ни радва с добре познатия си характерен аромат. Устойчиво и непретенциозно нежно и красиво цвете.  В градината й осигурете сенчесто или полусенчесто място, плевете я редовно и не я окопавайте, за да не нараните младите растения, които предстои да се развият. Разпространява се бързо и често я сравняват с плевел.

Иглика (Primula)

Иглика

Игликата е традиционно за нашите градини пролетно цвете, което прави градината ни шарен цветен килим с настъпването на пролетта. Вирее на лека полусянка, богата и влажна почва, не обича силното засушаване и  слънце. Тези нежни цветя лесно се разпростират и за няколко години могат да превземат цялата поляна. Ако искате да ги размножите ги разделяйте след прецъфтяване.

.

Пролетно цъфтящи декоративни храсти и растения.

Друга голяма група на цъфтящите през пролетта растения са декоративните храсти. Те са изключително разнообразни, от ниски килими от почвопокривни до високи дървета и храсти. Ето някои от тях:

Флокс (Phlox sp.)

Флокс

Флоксът е ефектно и богато на багри цвете от бяло до тъмно червено и лилаво. Той е нисък и обилно цъфтящ, вечнозелен компактен почвопокривен храст. Образува плътен килим, който на пролет целият се покрива пищно цветове. Подходящ за скални кътове, алпинеуми, бордюрно озеленяване, или просто като акцент той е винаги ефектен избор за градината. Флокса е непретенциозен, обича прякото слънце и е сравнително сухоустойчив. Изрязвайте изсъхналата листна маса в късна есен, за да подмладите растението и отново през пролетта

Ериката (Erica sp.)

Ерика

Ериката е  нисък цъфтящ вечнозелен храст с багра на цветовете от бял до наситено розов и червен. Цъфти с последните снегове от февруари / март до април месец. Образува гъсти тъмнозелени туфи покрити с цвят. Листенцата са дребни с игловидна форма.

Студоустойчив и непретенциозен вид. Най – добре се развива на слънце, но търпи и полусянка.

Ериката е един от първите храсти, които ни радват с ярки цветове още преди настъпването на пролетта.

Непретенциозен към почвата вид, добре се развива и на кисели почви. Заради гъстата си ефекта туфа и цъфтеж е подходящ за ниски бордюри, алпинеуми, скални кътове и декоративни групи.

Японска дюля / Chaemomeles japonica /

японска дюля

Японската дюля е от най – красивите и ефектни пролетни растения Тя е широколистен цъфтящ храст,  с малки бодли по клоните и с изключително красив и обилен цъфтеж рано през пролетта.

Достига височина около 1  – 1.8 м с много излизащи от основата жилави клони.. Започва да цъфти през март, април преди разлистването и продължава около месец. От тях се получават ябълковидни плодове, в златисто жълт цвят,годни за консумация, със стипчив на вкус и лечебни свойства.

Тя е с голямата издържливост на всякакви условия на средата -сухоустойчив и светлолюбив храст, но добре понася и сянка, издържащ на нашите зимни температури,  устойчив и на замърсяването. Развива се най – добре на слънчеви места. Образува много издънки и много лесно се размножава чрез тях, което го прави подходящ за укрепване на откоси. Понася добре резитбите и оформяне на короната.

Диантус (карамфил).

Карамфил

Мини карамфилът е използван от векове за лехи, бордюри, контейнери и градини.  Има много ниски сортове особено подходящи растения за скален кът и алпинеум. Листата на диантуса са тревисти, често със сини или сиви шарки. Стъблата са изправени, а цветовете може да имат специфичен аромат. Всички се чувстват прекрасно във варовита почва, но не е необходимо тя да е алкална.

Най-ефектни са цветарските карамфили – цъфтящи видове с кичести цветове и назъбени венчелистчета, както и силно ароматни сортове. Тези растения са деликатни, отглеждат се в оранжерии и не са подходящи за условията у нас. Издръжливите градински карамфили със здрави стъбла и големи цветове са бордюрните карамфили – ниски бавнорастящи и цъфтят веднъж в сезона, но сега има такива, които растат по-бързо и цъфтят в началото на лятото и после отново през есента. Карамфилите за алпинеум са по-малки от обикновените – в началото на лятото образуват спретнати възглавнички или разпростиращи се килими от листа и цветове със сладък аромат.

Рожец – Cerastium tomentosum

Рожец

Церастиума е многогодишно тревисто растение с гъсто облистени листа, силно разклонено стъбло и коренова система.  Листата са дребни,покрити със сребристо бели власинки. Цветовете също са бели с диаметър 1-1,5 см. Растението цъфти обилно през май, като височината по време на цъфтеж е около 30 см. Туфата на Церастиума образува плътно покритие на почвата, а когато е до стени или бордюри се стели на долу и красиво ги покрива.

Лавандулаlavandula officinalis

Храстче лавандула

Лавандулата е нисък вечнозелен храст с сивкава и овална корона тип туфа. Тя има полусферична корона с интересен сивкав цвят и гъсти и ароматни цветове.с обилен и продължителен цъфтеж. Цветоносните стъбла са от 20 до 60 см. цъфти  – май, юни.

Засажда се в единично, или най често в групи и ниски живи плетове до 30, 40 см. Студо и сухо устойчив, обича леки и отцедливи почви. Обича слънчеви местообитания и не се развива добре на сянка.

Рано на пролет се подрязват върховете и измръзналите клонки и в началото на лятото след прецъфтяване в основата на съцветията. Цветовете може да отрежете и съберете по време на цъфтежа.

Мащерка thimus sp.

Алея с мащерка

Мащерката е нисък пълзящ вечнозелен храст висок 10 – 15 см. Има ароматни листа и цветове, на пролет образува плътен цветен килим. Засажда се в цветни бордюри и групи и присъства в почти всяка билкова градина . Студо и сухо устойчив, обича леки и отцедливи почви и слънчеви местообитания.

Мащерката е подходяща за пролетен акцент в скални кътове. Естествено разпространена в планините по скалисти места и сипеи, точно затова е много подходяща за алпинеуми.

Задължително полейте много добре  след засаждане и поддържайте по висока влажност особено през първото лято след засаждане.

Рододендрони и азалии – rhododendron , azalea

Рододендрони

Рододендроните и азалиите са част от семейство Ericaceae като няма ясна граница между тях основната разлика  е, че рододендроните имат 10 тичинки, а азалиите 5 и са общо взето по дребни.Те са декоративни и храсти  с хиляди форми и с височина от 30 см до 4 – 5 м.. Цъфтят през април – май много обилно и пищно за около 3-4 седмици, цветоносните пъпки залагат от предната година на върха на клончетата. Цветовата гама в която цъфтят е много разнообразна – бяло, розово, червено, виолетово и различни преливания между тях, а също и жълто и синьо.  След като прецъфтят, цветове може да се премахват внимателно без да се увреждат околните пъпки, като така ще пренасочим енергията на растението, към растеж вместо към производство на семена. 

Повечето от рододендроните обичат добре дренирани, богати почви с кисела реакция на средата рн 4.5 – 6  и полу сенчести и заветни места. Много малко рододендрони изпържат пряко слънце, под чието влияние листата бързо стават кафяво-черни и изсъхват. Рододендрони засадени в алкални или много глинести почви както и ако са засадени твърде на дълбоко не се развиват добре и страдат от хлороза.

Магнолияmagnolia

Магнолия

Магнолиите са листопадни или вечнозелени декоративни дървета или храсти. Имат изключително едри цветове в различни багри – бели, червени, виолетови, преливащи,  жълтеникави и др. По време на цъфтеж са обилно покрити с цвят, което ги прави много желани растения в градината. Изискват богати и умерено влажни почви с лека структура, като някои видове са подходящи за райони с топъл климат.

Обикновено цветоносните пъпки са мъхести и се залагат от предния сезон. Младите клонки са най – често сиви и кафяви.

Магнолиите се делят на вечнозелени и листопадни, дървовидни и храстовидни. У нас са предимно листопадни като от своя страна те се делят на цъфтящи преди разлиставане и цъфтящи след разлистване

Храстовидните магнолии са най – устойчиви на зимните условия и са най- често използвани в България.

Обикновено цветоносните пъпки са мъхести и едри и се залагат от предния сезон. Младите клонки са най – често сиви и кафяви.

ФурзицияForzicia intermedia

Форзиция

Фурзицията е голям широколистен храст, който рано през март се обагря с ярки жълти цветове. Цъфти още преди да се разлисти, като е един от първите храсти, които градината през пролетта. Цветът е много обилен, запомнящ се и ефектен, но само за 2 – 3 седмици.

Много издържлив и непретенциозен храст издържащ на всякакви условия, затова често е използван по пътища и за укрепване на откоси. За озеленяване на градини най –често се използва за живи плетове и в дървесно храстови групи. Много добре понася резитби, короната може да се поддържа в различни форми.

Луковични пролетни цветя

Луковичните цветя са първите, които се показват и ни радват. Въпреки, че подготовката за тях започва от есента, и ранна пролет може да се сдобием с някои от тях, които са вече отгледани и да ги пренесем в двора. Ето някои от по известните луковични цветя.

Зюмбюл (Hyacinthus)

Зюмбюл

Зюмбюлът е може би най-ароматното от луковичните цветя, зюмбюла се отглежда успешно и в градината, и в интериора. Може  да посадите луковица в саксия и да си осигурите цъфтеж в стаята още през зимните месеци. Зюмбюлите обичат пряко слънце. Ако го отглеждате в саксия в къщи, нека топлината е умерена за да се развива равномерно.

Лале (Tulipa)

Лале

Няма да сбъркаме, ако го наречем царицата на луковичните цветя. Това нежно и красиво цвете хората са обожавали още в древността. Създаването на нови сортове го прави като най – разнообразното на видове и цветове растение. От бели до черни, с гладки до къдрави листа, може да задоволи всеки каприз. Осигурете на лалето слънчево място и по възможност изваждайте луковиците всяка година след, като листната маса пожълтее и соковете се върнат обратно в нея. Това се прави, защото луковиците .всяка година слизат по на долу в почвата и так губят своята сила. Почистете луковицата и я оставете на сухо и тъмно място до есента, когато трябва отново да се засади в градината. Лалетата са подходящи за групови, геометрични и пейзажни решения.

Нарцис (Narcissus)

Нарцис

Слънчеви и красиви събрали цялата топлина и красота на слънцето, нарциса е част от всяка пролетна градина. Вид също богат на форми, багри и размери. Отново осигурете слънце и това красиво, и интересно цвете ще Ви радва с красотата си. След прецъфтяване и пожълтяване на листната маса я изрежете, за да може другата година отново да се радвате да изяществото му. Нарциса може да живее и цъфти без да се изваждат луковиците ежегодно, често се среща даже в тревния килим, което го прави подходящ вид за поляна с райграс и цветя.

Мускари – Кукувиче грозде (Muscari sp.)

Мускари

 

Мускарито е дребно и симпатично растение цъфти на слънчеви места през април-май. Цветовете са най – често синьо – лилави, но се срещат и бели или розови. Наподобяващ дребни гроздове то е много ефикасно когато е на по големи туфи, или в комбинация с други по – едри луковични пролетни цветя. Кукувичето грозде успешно се самозасажда и с годините формира малки групички. Ако все пак спре да цъфти, извадете луковичките, след като листата пожълтеят, и ги разделете. Мускарито също е подходящ вид за създаване на цветни поляни.

Едногодишни пролетни цветя

Пролетните едногодишни или сезонни цветя не са много, понеже им трябва време от семенце да се развият и разцъфтят, но заслужават нашето внимание.

Теменужка (Viola sp.)

Градинска теменужка

Може би най – популярното и използвано парково цвете са теменужките. Те са добре познати у нас като пролетни, и като есенно цъфтящи сезонни цветя. Използвани са за направа на геометрични фигури, свободни пейзажни форми, цветни лехи в градината, дори за отглеждане в кашпи на балкона. Вариациите при цветовете им са многобройни.   Осигурете им богата почва и слънчево място и ги поливайте редовно, без да прекалявате. С теменужката ще имате цветя в градината без да се притесняване от пролетните слани и студени сутрини като има сортове които цъфтят даже през зимата.

Паричка (Bellis perennis)

Паричка

 

Паричките са популярни у нас повече като парков вид в цветни бордюри и свободно растящ в райграса.  Ефектни са групирани в един цвят, за да се подчертае някой акцент, или в няколко цвята при по-свободни и естествени аранжировки. Тези цветя са изключително непретенциозни, но се отглеждат най-често като двугодишни, имат нужда от периодично разделяне и освежаване.  Успешно се размножават и сами чрез семена, като се задържат даже в тревен чим и издържат на конкуренцията на тревите и на косенето.

Погледнете тази статия със снимки на пролетни планински цветя в Рила.

Градински цветя в ecodesign.bg

Есенно цъфтящи храсти и цветя

Related posts